Компютърните системи отдавна са се превърнали в част от ежедневието на много хора по света. Те са намерили своето място между телевизора, видеото, електронната игра и автомобила. Масовият потребител отдавна не гледа на тях като нещо сложно и трудно за управление. Повечето от тях не се интересуват какво точно има скрито в кутията, наречена компютър. А когато възникне проблем, те предпочитат да вдигнат телефона и да повикат специалист. Често обаче се оказва, че неговото присъствие е излишно, тъй като проблемът може да се реши и от самия потребител стига той да има малко представа за нещата в кутията.
Най-разпространените в момента компютърни системи са микропроцесорните. В тяхната принципна схема влизат микропроцесор, вътрешна памет, системна шина и различни контролери за периферните устройства като клавиатура, мишка, дискове, монитор, модем, принтер и др.Наред с микропроцесорните компютърни системи за научни, военни и индустриални нужди се използват и супер компютри, които са с подобна структура на микрокомпютърната система, но техният процесор и памет са изградени по друга технология. Функционално притежават същите възможности, обработват много по-голям обем информация за кратко време. Това определя тяхното предназначение за управление на рискови процеси, като работа на атомен реактор, космически полети, банкови
операции и други.
Архитектурата на компютърните системи включва няколко основни елемента: процесор, памет и периферия.